Преди месец по
повод архитектурната седмица в София
попаднах на дискусия за устойчивата архитектура.
Разбира се много се изговори
за това как ще трябва да работим за светлото бъдеще на качествената среда. Не че до сега не сме работили (има колеги които отдавна проектират неща в категорията "качествени"), но вече и по документи да работим. С
доказателства за качеството. С цифри и точни данни. Примерно колко въглеродни емисии
отделят при производството си 25-те квадрата покривна изолация, която сме
приложили в малкото си еко- проектче. И
как това влияе позитивно на средата в която живеем. Коментираха се проекти на
къщички със слънчеви панели по тях, фотоволтаични керемиди, градинки с биоразнообразни
цветя...
Почнах да се замислям
дали архитектите не сме малко смешни в опитите си да упражним влияние върху реалните
проблеми, проектирайки малки соларни къщички и по този начин си присвояваме право
да се бием в гърдите че сме спасили страната от екологична катастрофа.
Замислих се извън контекста на позитивната ни сбирка за АНТИ-тезата
на устойчивата архитектура.
Дали в скоро време
някаква нелепа сграда ще бъде естетически обоснована само защото фасадата и е
фотоволтаична от югозапад? И всички ще ръкопляскаме че разходът и за тока е паднал от 20 на 15 лева на месец.
Прокламирането на тая еко-архитектура на всяка цена започна да ми прилича на маркетингово облъчване повече, отколкото на реална задача. В крайна сметка, появява се поредният разход
за издаване на поредния документ и поредната възможност шайка хора сдобили се с
права да издават сертификати да ни одират кожата за тази услуга. В името на екологично чистата нискоемисионна България.
Междувременно парк Пирин продължава да се обезлесява и канализацията на Слънчев Бряг да се излива на плажа. Но това май беше друго нещо...