Ромските квартали са изолирани, преуплътнени, без инфраструктура

Арх. Деница АТАНАСОВА
Интервю на Даниела АРНАУДОВА

Ромите по света

„Примери за подпомагане на бедните има навсякъде по света. В това число и на развитие и облагородяване на техните квартали”, казва арх. Деница Атанасова. „От фавелите в Рио, до гетата в Делхи. Проблемът се оказва наболял за много държави, живеещи в процеса на рязката урбанизация, когато се наблюдава скупчване на хаотична маса от население на едно място. Голяма част от проектите, които са успешни в тази насока, днес се базират на идеята  „помощ за само-помощ“. Това означава организация на обществото и даване на първоначален тласък, финансов или експертен.  

Днес съществуват редица идеи как да се обвържат цели отрасли на преработвателната индустрия с разработването на материали и специализирането на работна ръка в сортирането и произвеждането на конструктивни елементи за строителство, изолационни материали и други за направата на жилища. Както и в разработването на специфична инфраструктура, която преработва отпадните води от бита за получаването на биомаса и производство на енергия. Разбира се, универсална формула няма. Успехът на един „ромски” проект обаче се крие в лансирането на точно определени, локални решения за всяка културна група и за всеки климатичен пояс”. 

- Защо много от идеите за ромски жилища не се случиха?

- Определено до сега са правени много опити за т.нар „интеграция на ромите”. Такива  имаше по време на „Декадата на ромското включване“. Има реализирани пилотни проекти тук и там, някои от тях дори са успешни. Но като цяло проблемът, според мен, не е в реализацията, а в поддръжката на подобни жилища във времето. Най-вече защото рядко се отчита факта, че ромите, в същност са група със съвсем друг цивилизационен код. Затова битът и начинa им на обитаване са коренно различни от тези на средностатистическия социално нуждаещ се българин.

- С кои митове трябва да се прeборим? Подобна тема продължава да се приема с негативизъм?

- С разбирането, че ромите се нуждаят от подарени жилища, за да превъзмогнат социалният си статус. Това е погрешно схващане. Както и крайно несправедливо спрямо останалите социално слаби групи. Ромите успешно строят сами своите къщи и го правят със стихийни темпове. Пример е квартал „Столипиново” в Пловдив. Това, върху което трябва да се мисли е как да се ограничи незаконното строителство или да се подобри съществуващия сграден фон, така че той да е пригоден за обитаване от тях. Другият аспект е, че когато се изгражда нещо ново, то трябва да се оптимизира така инфраструктурно, че да функционира и след време, когато кварталът се разрасне.

- Какви са впечатленията ви от тяхната народопсихология, бит? С какво се съобразява един архитект, когато проектира жилища за ромите?

- Според мен са необходими поколения, преди ромите да се трансформират от странстващи номади към една уседнала култура, от типа градско обитаване. Това не означава, че те трябва да се откажат от своята автентичност. Но ето, например, панелните блокове, са крайно неподходящи за живота на ромите, който винаги е бил свързан повече с откритите пространства. Мисля си, че условието ромите непременно да бъдат стационирани е спорно. Има държави, в които те живеят в модерни каравани и се придвижват по организирани маршрути към специални къмпинги.

-  А у нас?

- В нашите условия проблемът е свързан по-скоро с устройството на етническите квартали, т.нар. гета. Както и с тяхното хаотично разрастване. Трите основни въпроса на ромските квартали са тяхната изолираност от останалата част на града, тяхната преуплътненост и липсата на инфраструктура. Разбира се и съмнителната им легалност. Когато успеем да се преборим с тези три феномена, вече ще сме на прав път.

- Къде е мястото на архитекта в едни подобен процес?

- Темата е много широка и тя съвсем не обхваща само тесният спектър на архитектурното проектиране. Все още липсват идеи за това как да се изгради и координира една цялостна система за подобряване на ромският бит. Тя може да се случи като ангажираме ромите в планирането и строителната дейност по собствените им жилища. Както и да ги насърчим да изучават редица занаяти. Само по този начин ще има реална дълговременна успеваемост  и след завършване на проекта.

WALLTOPIA_collider activity center

Идеята , която представя този проект е свързана с  динамиката на спорта, необикновеността и иновативността на дисциплината катерене, както и с желанието ни да представим на публиката един сравнително нов вид спорт за България и да провокираме нейното любопитство и желание за експериментиране.

Силуетът на сградата рязко контрастира с околните жилищни постройки, което веднага дава индикация , че там се помещават и се случват необичайни неща. Силуетът наподобява планински склонове и е инспириран от върховете на Витоша и на Плана планина, които се виждат в далечината.

Масивният обем на фасадата  от към уличният фронт е прорязан от стъклени отвори , които са разположени така, че движейки се към сградата, човек да има визуален контакт със вътрешността и. Катерачните стени и залите за спорт стават видими от далеко,  което превръща фасадата в своеобразна витрина на спорта и привлича любопитни и заинтригувани погледи. Към парка сградата се обръща с остъкляването на зимната градина, която лятно време се отваря и свързва вътрешността и фоайетата със парковото пространство.

Подходът към сградата е от към лицето на улицата. Надземният паркинг е проектиран да побира 85 места, като има възможност при необходимост  под сградата да се помести и подземен паркинг. Централният вход за посетители е маркиран ясно чрез формата на сградата , която се отдръпва от улицата , както и чрез площада, който се образува естествено на това място.

Още с влизането през централния вход посетителят попада в основното пространство, което представлява динамична мрежа от нива и пасарели, обикалящи през целят обем на зимната градина и свързващи всички нива и функции. Придвижването в сградата към различните нива представлява едно пътешествие, което предоставя различни атрактивни гледни точки към катерачните и спортните зали, зимната градина и всички публични функции.

Сградта е разделена основно на два корпуса.  В едната част са събрани всички зали свързани с катеренето и дейността на walltopia – зала за високо катерене, зала за боулдъри, фънтопия. Всички тези зали са обединени и достъпни през фоайетата и най-вече чрез платформите на кафенето, което се развива през няколко етажа и дава възможност на посетителите да наблюдават катерачните зали от различни ъгли и височини. В другата част на сградата са разположени мултифункционалните зали за спорт, фитнеса, който има визуална връзка с тях и спа центърът, който има достъп до покривната тераса, оформена като отделен кът за релакс и уединение.

 

Последният етаж обединява и двата корпуса на сградата, като там е разположен офисът на walltopia. Идеята на офисите е да нямат пряка физическа връзка с останалата публично достъпна част от сградата, но да имат наблюдение към градината и към залата за катерене. На покрива е разположен sky bar, който има изглед във всички посоки- към парка и към планините. 

Проектът на collider activity center  е свързан с идеята за динамичността на спорта, активността на човека и връзката му с естествената природа. Идеята на този проект ще даде възможност на този спорт и на спорта като цяла да стане още по-популярен в България и да възпита отношение към активния и здравословен начин на живот.

КИНО КОСМОС

През 70-те години на миналия век на територията на град Пловдив отваря врати най-модерното и впечатляващо кино на целия Балкански полуостров. Със салон наброяващ 900 места, масивната постройка впечатлява с осанката си.

За жалост предвиденото за бижу на Пловдив здание се е  превърнало в едно покрито сметище. Съжалението към този „бетонен гигант” се засилва още повече и от грандиозната идея, с която допълнително е натоварен. Киното е замислено като част от културна ос , която да свързва градската градина и Марково тепе. Уви, идеята не успява изцяло да се реализира. Тя е „заменена” от разпад, който поразява не само „Космос”, но и другите културните сгради разположени по тази ос. Площадите пред тях, които са били място за социален живот запустяват, биват застроени с паянтови временни постройки и постепенно изчезват от структурата на града. Улица Гладстон се превръща в една неспособна да понесе трафика от центъра  улица, с чести задръствания, а по протежението и изникват малки павилиони, дюнерчийници и магазини, които хаотично започват да се конкурират с пъстри рекламни фасади. В днешно време първоначалният замисъл за културна ос е напълно заличен.

Новият застроителен план на града предвижда улица „Гладстон” да се разшири с две платна, като по този начин се реши неблагоприятният трафик, който в момента се създава заради стеснението. Така има опасност вместо в свързваща ос, която обединява пространства пред ключови сгради, улицата да се превърне в бърза отсечка, по която се минава транзитно, разделя двете страни на улицата  и прекъсва комфортният достъп на пешеходците през платната на уличното движение.

Именно това провокира провеждането на интернет конкурса: Кино КОСМОС- място за култура.

Това е извадка от нашият проект, награден от журито с поощрителна награда за артистично и смело виждане.

Въпреки недостатъците и трудностите натрупани от времето, настоящият проект предлага адекватни предложения за решаване на проблемния трафик. Градоустройственият идеен проект взима предвид всички особености на въпросната територия и дава нова културна стойност на зоната, като не нарушава по никакъв начин предвижването на хора и превозни средства.

Основен елемент на проекта е балансираното организиране на трафика и пешеходните зони, както и пространствата пред тях. 

Преди всичко, обществените сгради по оста отново трябва да придобият идентичност, за да може да се  осъществи идеята за културна среда в тази част на града. Чрез увеличаване на пространството отпред , премахването на всички паразитни постройки  и чрез оформянето му с подходящ дизайн, то отново може да стане събирателно за различни обществени дейности.

Този проект изобразява  липсващото пространство пред сградите след разширяването на улицата и свиването на площадите, чрез специфична настилка, която минава през уличните платна. За всяка културна сграда по оста това се явява индикация, че там  има обект с обществена значимост. В настилките , които са  естествените разширения на площадите, са интегрирани  и пешеходни пътеки, свързващи двете страни на улицата, както и надписи, асоцииращи замисълът на съответните културни сгради и техните имена. Минавайки с транспорт или като пешеходец, човек лесно ще може да се ориентира пред коя сграда стои и каква е нейната функция.  Идейният замисъл на този проект е специфичния  рисунък на ул. Гладстон да може да се възприема както от центъра така и от посока Марково тепе. Новият облик на улицата има за цел да привлича аудиторията и да съживи замиращите обществени и културни сгради наоколо.

Проблемите на киното:

Кино космос е сграда със специфична форма, обуславяна от нейната специфична функция.

Погледнато от мащаба на градоустройствените дадености, разбираме че в района на кино Космос, всички останали културни сгради предлагат малко или много пространства и зали, за изнасяне на представления, прожекции и беседи, галерии за излагане на произведения на изкуството. Това означава, че да се стремим да използваме амфитеатралната форма на залата за подобни функции или да я разделяме на по- малки такива няма да е печелившо. Липсващото  и необходимото в тази градоустройствена схема, за да се  обединят всички останали функции на сградите около себе си, е място, което не само да служи за показване и наблюдение на изкуството , а и за създаването му.

Потенциали

Това, което предлага този проект е превръщането на киното в нов център за изкуства, който да предлага различни условия за творчество и креативност, събрани по един уникален начин.

Сградата разполага с достатъчно пространства и е организирана така, че да може да обслужва различни функции: разнообразни места за работа и за организация на работата както в групи така и самостоятелно, работилници, макетни помещения, фотолаборатория, копирен център, библиотека, конферентни зали, бюфет. Всички тези функции и условия създават една прекрасна среда за творчество.

Този културен  и творчески център може да бъде предпоставка и за основаването на училище или колеж свързан с изучаването на различни видове занаяти, както и да предлага отделни практически курсове.

Залата на киното, сама по себе си,  е едно изключително място за вдъхновение, което може да привлече много млади хора и да го превърне в място за създаване на култура.

Сградата на киното има потенциал да се превърне в предпочитано място за култура за много млади творци, които искат да общуват помежду си, да работят заедно и да търсят инспирация чрез социално общуване.

Основните зони, които дефинират проекта са :

Фоайета

Централният вход на сградата се запазва. Възвръща се оригиналният му вид, като се премахва издадената остъклена част при входа.  В централното фоайе се разполагат няколко практични функции, които могат да обслужват и външни посетители, като медия център и копирни услуги. Също така е предвидено малко информационно гише, което може и да е временно и да се мести. Зад пространството под наклонения под на залата е обособено място,където да могат да се монтират малки гардероби, които да се ползват от работещите в сградата, както и паркинг за колелета.

В североизточната част на фоайетата на партерният и на вторият етаж фасадата е отворена към вътрешната част на квартала. Именно там са подходящите пространства за работилници, с дневна североизточна светлина и спокойна атмосфера, далеч от забързаната улица. Тези работилници са подходящи да бъдат оборудвани за макетни, дърводелски, керамични и други подобни работилници, които изискват пряка вентилация и светлина. В тях могат да се провеждат кръжоци, както и да се използват от работещите в сградата.

На горният етаж е разположено кафене с изглед към площада пред сградата  и сепарета, които гледат към вътрешността на старата кинозала. Тази част на сградата може да се използва и за светски сбирки, свързани с дадено изложбено събитие.

Кинозала

Киносалонът по първоначален замисъл е бил с плъзгащ се покрив, който да се отваря и да превръща залата в лятно кино. Ние запазваме идеята от покрива на киното да влиза дневна светлина, като премахваме централната част от покрива и я заменяме със стъклена конструкция. Конструкцията на кинозалата позволява и в надлъжните стени да се отворят допълнителни  вертикални отвори за естествена светлина.

Пространството на старата кинозала се разделя функционално на 3 основни части. Зона за работа в екип, зона за релакс и зона за вдъхновение.

Зона за работа

Това е мястото , което е оформено така , че да създава атмосфера от тип отворен офис. Отделните работни пространства са изградени върху старите стъпала на кинозалата, така че да образуват една композиция от каскадно разположени елементи.  Платформите са с различна големина, от 6м² до 21 м², така , че да предоставят възможност на различни по големина групи (от 2 до 10 човека) да организират работното си място.

Зона за релакс

Това е зона оформена като изкуствен ландшафт, която е производна отчасти и на функциите на помещенията от долният етаж. Идеята е  тази зона да дава усещането на работещите, че се намират в едно външно пространство, чиято фасада се явява зоната за вдъхновение.

Зона за вдъхновение

Това е зона, която е отделена за библиотека на два етажа.  Отделена е от залата, чрез характерна конструкция, за да може да бъде звуково изолирана. На задната стена е изградена конструкцията, за лавиците с книги.

С така предвидените промени целта на този проект е запазване на основния силует на кино Космос и съживяване на зоната около него. Сградата се запазва, като се правят частични изменения, за постигане на нужните пространства.  Площадът пред киното придобива друг облик – активен, изпълнен с живот и динамика.  Той се отваря към улицата, като по този начин се увеличава ъгълът за видимост към площада., а съответно и към киното. Понижен е  от нивото на улицата. Така се отделя от забързания трафик наоколо. Съществуващият зелен сектор  покрай източната фасада на киното се запазва и продължава по цялата дължина на терена. Този малък ландшафт в градската среда е прекрасен кът за отдих. В непосредствена близост има обособен паркинг.  В центъра на площада е разположена рампа за скейтбордисти. Тази зона е най- активната част и може да се изменя. Чрез допълнителна конструкция рампата може да бъде и сцена за малки творчески изяви. Стълбите в западната част на площада водят към кафе с изглед към целия терен.  Те имат и допълнителни елементи с възможност за сядане, ориентирани към сцената на площада.

Проектът за ревитализация на сградата на кино „Космос” ще даде нов тласък, който да повлияе за възвръщането на атмосферата по улица „Гладстон”, като част и продължение на центъра на града, и парковите и пешеходни зони. Със съживяването на този, ще се вдъхне нов живот и на безлюдните обществени сгради в близост. Духът на отминалото време се запазва и с нов модернизиран облик се интегрира в настоящето.