Ромските квартали са изолирани, преуплътнени, без инфраструктура

Арх. Деница АТАНАСОВА
Интервю на Даниела АРНАУДОВА

Ромите по света

„Примери за подпомагане на бедните има навсякъде по света. В това число и на развитие и облагородяване на техните квартали”, казва арх. Деница Атанасова. „От фавелите в Рио, до гетата в Делхи. Проблемът се оказва наболял за много държави, живеещи в процеса на рязката урбанизация, когато се наблюдава скупчване на хаотична маса от население на едно място. Голяма част от проектите, които са успешни в тази насока, днес се базират на идеята  „помощ за само-помощ“. Това означава организация на обществото и даване на първоначален тласък, финансов или експертен.  

Днес съществуват редица идеи как да се обвържат цели отрасли на преработвателната индустрия с разработването на материали и специализирането на работна ръка в сортирането и произвеждането на конструктивни елементи за строителство, изолационни материали и други за направата на жилища. Както и в разработването на специфична инфраструктура, която преработва отпадните води от бита за получаването на биомаса и производство на енергия. Разбира се, универсална формула няма. Успехът на един „ромски” проект обаче се крие в лансирането на точно определени, локални решения за всяка културна група и за всеки климатичен пояс”. 

- Защо много от идеите за ромски жилища не се случиха?

- Определено до сега са правени много опити за т.нар „интеграция на ромите”. Такива  имаше по време на „Декадата на ромското включване“. Има реализирани пилотни проекти тук и там, някои от тях дори са успешни. Но като цяло проблемът, според мен, не е в реализацията, а в поддръжката на подобни жилища във времето. Най-вече защото рядко се отчита факта, че ромите, в същност са група със съвсем друг цивилизационен код. Затова битът и начинa им на обитаване са коренно различни от тези на средностатистическия социално нуждаещ се българин.

- С кои митове трябва да се прeборим? Подобна тема продължава да се приема с негативизъм?

- С разбирането, че ромите се нуждаят от подарени жилища, за да превъзмогнат социалният си статус. Това е погрешно схващане. Както и крайно несправедливо спрямо останалите социално слаби групи. Ромите успешно строят сами своите къщи и го правят със стихийни темпове. Пример е квартал „Столипиново” в Пловдив. Това, върху което трябва да се мисли е как да се ограничи незаконното строителство или да се подобри съществуващия сграден фон, така че той да е пригоден за обитаване от тях. Другият аспект е, че когато се изгражда нещо ново, то трябва да се оптимизира така инфраструктурно, че да функционира и след време, когато кварталът се разрасне.

- Какви са впечатленията ви от тяхната народопсихология, бит? С какво се съобразява един архитект, когато проектира жилища за ромите?

- Според мен са необходими поколения, преди ромите да се трансформират от странстващи номади към една уседнала култура, от типа градско обитаване. Това не означава, че те трябва да се откажат от своята автентичност. Но ето, например, панелните блокове, са крайно неподходящи за живота на ромите, който винаги е бил свързан повече с откритите пространства. Мисля си, че условието ромите непременно да бъдат стационирани е спорно. Има държави, в които те живеят в модерни каравани и се придвижват по организирани маршрути към специални къмпинги.

-  А у нас?

- В нашите условия проблемът е свързан по-скоро с устройството на етническите квартали, т.нар. гета. Както и с тяхното хаотично разрастване. Трите основни въпроса на ромските квартали са тяхната изолираност от останалата част на града, тяхната преуплътненост и липсата на инфраструктура. Разбира се и съмнителната им легалност. Когато успеем да се преборим с тези три феномена, вече ще сме на прав път.

- Къде е мястото на архитекта в едни подобен процес?

- Темата е много широка и тя съвсем не обхваща само тесният спектър на архитектурното проектиране. Все още липсват идеи за това как да се изгради и координира една цялостна система за подобряване на ромският бит. Тя може да се случи като ангажираме ромите в планирането и строителната дейност по собствените им жилища. Както и да ги насърчим да изучават редица занаяти. Само по този начин ще има реална дълговременна успеваемост  и след завършване на проекта.