Пред проектните проучвания
са свързани с доста анализи на мястото.
Обикновенно от скицата
издадена от общината и геодезичната снимка разполагаме с точните му размери
ширина, дълбочина, денивелация, изобщо куп количествени характеристики.
Но дали данните за тези
параметри са достатъчни, за да направим оптмалният проект за дадено място и
какво всъщност означава това? Дали означава само да наместим нашата сграда в
рамките на КИНТ-а, плътността на застрояване и котата на корниза, които са ни
зададени?
Какво се крие зад
понятието “място”?
По какъв начин
архитектурата се обвързва, адаптира или интервенира в контекста на мястото в
което е разположена.
Мястото е локация.
Мястото има своите
конкретни геометрични данни, разположение и форма, граници и достъп, по които
да може да бъде намерено, когато се ориентираме в картата.
Но мястото не е
единствено картографско понятие, то е и местност. То е обвързано и зависимо от
околността.
Когато описваме дадено
място обикновенно описваме нещата които то съдържа или които го заобикалят: ландшафт, сгради, фасади, материали,
цветове, гледки.
Всичко, което създавме на
нашето място ще има отношение и ще оказва влияние и ще се влияе от нещата които
го заобикалят.
Мястото не е статично.
Неговите физически характеристики
се променят в зависимост от тектониката, смяната на годишните времена и смяната
на деня и ноща, намесата на хората. Изсичането или залесяването на една гора,
пресъхването на поток, свличане на земни маси или покачване на подпочвените
води, всичко това променя облика на мястото.
Неговите стойностни
характеристики се определят от демогафски, културни и политически феномени. Обезлюдяване
на районите, занижени икономически показатели и други негативни влияния
намаляват стойността и значимостта на дадено място, а примерно строителството
на инфраструктура или откриването на нови туристически маршрути дават
възможност за по-добра реализация на мястото.
Мястото има своето предназначение за ползвателите.
Жилищно място, туристическо място, земеделско, място на преминаване на миграционни потоци на различни животински видове и пр. Понякога функциите, които сме замислили да осъществим са съвместими, понякога след анализи на ситуацията се оказва, че не са.
Мястото има свой собствен живот. То може да притежава статични, но и променливи функции и да бъде арена на различни урбанистични сценарии. Например един площад може да бъде всяка сряда пазар, всеки месец циркова площадка, всяка зима ледена парзалка и пр.
Мястото има символика.
То е нечие родно място
или място на исторически събития, духовно място, културно място.
Чрез архитектурата
показваме отношение към дадена тема или събитие свързани с това място. Интерпретирайки
символите на дадено място, ние ставаме и
проводник на послания.
Мястото има характер. Може да
бъде уютно, страшно, приветливо и в крайна сметка е субективно възприемчиво.
То носи атмосфера, която
не може да се измери с количествени, а с качествени показатели, които са
отделни за всеки, който го наблюдава и изживява. Всеки от нас в зависимост от мирогледа и настроението
си възприема дадено място.
И обратно всеки в зависимост от даденото място може да промени настроението си. А може би и мирогледа.
*genius loci (лат. духът на мястото)






Няма коментари:
Публикуване на коментар