Първични материали

Една трета от населението на земята живее в къщи от........

кирпич. 

Този благодатен материал влиза в широка употреба още през древността в Египет, Месопотамия и долината на Инд.

Днес  това е история. Ще се опитам да я разкажа отново с помоща на няколко примера от съвремието.

Но първо- какво е кирпича?

Това е смес от глина , пясък, тор и слама. Познат ни е още от къщите на село, където обикновенно в съчетание с плета служи за пълнеж между дървената конструкция на стените,  или под формата на кирпичени тухли, печени на слънце изгражда цели стени и зидове. По други географски ширини са разпространени и форми като трамбоване, навиване и всякакви други, изобщо богата палитра от техники и приложения – подове, носещи и неносещи конструкции, тавани, сухо строителство мазилки. Изобщо въображение да имаш!

Главната особеност на този материал се състои в това, че той е суров. Единствената трансформация, която претърпява е да заеме формата която му се придава в зависимост от техниката. Тоест  производство му се нуждае от минимално количество енергия, както и от минимални  транспортни разходи, тъй като компонентите му са в наличност и в неограничени количества практически навсякъде. Освен това за любителите на рециклирането -  разгражда се на 100%, но по-важното е, че е безвреден, не е канцерогенен, притежава добри изолационни качества и чрез дифузионните си свойства поддържа ествествения климат и влажност в помещенията.

Кирпича е ниско бюджетно решение, и работата с него не изисква специална квалификация.

Това което най-много ме изуми в началото на моето проучване е , какви са въможностите на този материал като конструкция и като визия. За да онагледя ето следните примери от традиционата архитектура:

Това са извадки от архитектурата в Азия, Европа, Африка и Латинска Америка. Оказва се, че с много малки изключения кирпичът е разпространен навсякъде по света.

След индустриализацията на развитите страни, кирпиченото строителство се превръща в отживелица,  дори в символ на немотията.

В  бившите колонии  тази традиция започва да изчезва  под  необуздания внос на западните архитектурни форми и технологии.  

Чак през последните години като че ли вълната от еко последователи започна да обръща внимание отново на този първичен материал- кирпича.

Дали това се превръща в тренд  и ненужно маниерничене или наистина материалът доказва свойствата си?

Случайно имах честа да се зпозная с един от най- дейните привърженици на строителството с кирпич – австрийският скулптор Мартин Раух и да проследя неговата лична мотивация за използването на този материал.

Мартин Раух използва в строителството си една техника, чиято визия най- добре илюстрира естеството на материала. Именно затова оставя материала видим, без да го декорира допълнително, а повърхността му необработена. Техниката се нарича  трамбоване и най общо се се извъшва като в кофражи се насипва по 15 см маса, която се притиска и уплътнява с утъпкване. След като влажността намалее, земната маса стяга от само себе си. Протичащите дифузионни процеси водят до една естествена минерализация в повърхностните слоеве, която предпазва материала от външните влияния и водата.



Звучи просто, но пък е безкрайно ефектно.

Получените резултати  сякаш разказват иторията на земята от която са създадени. Детайла е естествено вграден още по време на строителният процес.

В самото начало той се специализира в изработката само на отделни елементи  с декоративна цел,преградни стени, обекти от интериора, камини.

По- късно започва да строи цели носещи корпуси от кирпич, какъвто е примерно проектът за параклис в Берлин.

На скоро си говорихме за това как строителството е акт на отнемане на част от природната среда и заменянето и с нещо друго. Говорехме си за вземането и даването.
В случая с кирпича се получава, че не го отнемаш, не го премахваш, за да сложиш нещо, което си внесъл от съседната държава например , а само го трансформираш.

Кирпичените къщи, изградени от същата земя, върху която стоят,  се явяват нещо
като интегрална част и заедно с това  продукт на местонахождението си.

Може би работата с кирпич наистина олицетворява  минималното съпротивление срещу природата.

Кирпичената ера се завръща по свой си начин без това непременно да е израз на носталгия от отминалите времена. Необходимостта от подобряване на средата, в която живеем, провокира размисли относно ползите от прилагането на естествените материали. А един от най- естествените, неизчерпаемите, възобновяемите и здравословните безспорно е кирпичът.

Източници:
http://www.lehmtonerde.at/de/
http://www.erden.at/