Основен принцип в природата е, че нищо не се създава и разхищава напразно.
Всички природни процеси са подчинени на идеята, че всяка смърт е живот.
Всички природни процеси са подчинени на идеята, че всяка смърт е живот.
На мястото на всяко отнето нещо идва друго, което да го
замени, за да се запази крехкият баланс на толерантно съществуване на всяка една форма на живот.
В този смисъл можем да говорим дори, че в природата не присъства феномена на отпадъчния материал.
Единственият отпадъчен материал на природата – това са морално остарелите и форми, които днес са изложени в музеите по естествена история и илюстрирани в книгите на Дарвин.
Отпадъчния материал от природата сме го изровили, складирали, анализирали и сме достигнали до изводите, че и ние няма да сме вечни.
А ни се иска.
В този смисъл можем да говорим дори, че в природата не присъства феномена на отпадъчния материал.
Единственият отпадъчен материал на природата – това са морално остарелите и форми, които днес са изложени в музеите по естествена история и илюстрирани в книгите на Дарвин.
Отпадъчния материал от природата сме го изровили, складирали, анализирали и сме достигнали до изводите, че и ние няма да сме вечни.
А ни се иска.
Може би точно поради този страх, че борбата за оцеляване на
тази планета няма да ни подмине, ние хората нямаме равни на себе си в това да нарушаваме
всякакви природни процеси. Човекът няма
равен в мащабите си да променя околната среда и да я нагажда според собствените
си представи за еволюция.
До тук добре, но какво се получава.
Тази тенденция на откъсване от естеството, започва сериозно да става тревожна. И то не само с материалните си прояви, но дори и с моралните.
Оказва се, че нашата недалновидна мисъл ни е скроила лоша шега: увличайки ни да строим един по-комфортен свят, ние всъщност рушим вече съществуващия. Изглежда, че
не сме съзнателно израстнали до там, че да можем да обслужваме собственият си
технически напредък.
И така, след като създадохме
редосеялката, корабоплаването и леенето на стомана оцеляхме, но след като създадохме синтетиката, вече можем
да се обявим за вечни.
И когато някой ден археолози намерят неопровержими доказателства за нашето съществуване- найлонова торбичка и ще могат да отсъдят за това, как сме живяли. Но това едва ли ще е всичко, което ще намерят. По-вероятно е да намерят милиарди наелонови торбички и безкрайно много други бионеразтворими неща... И ни следа от нас.
И когато някой ден археолози намерят неопровержими доказателства за нашето съществуване- найлонова торбичка и ще могат да отсъдят за това, как сме живяли. Но това едва ли ще е всичко, което ще намерят. По-вероятно е да намерят милиарди наелонови торбички и безкрайно много други бионеразтворими неща... И ни следа от нас.
Къде в цялата история за борба за оцеляване прекрачихме
границата и превърнахме надмощието, което имаме над природата в самоцел? Самоцел
в такива измерения, които да докарат примерно днес в Дубай ски-писта, в
Холандия планина, а в океана нови континенти. И пак се питам- кому е нужно
това?
Разбира се нашата видова уникалност се харектеризира освен
със всичко друго и със способноста да сме творци и да проявяваме въображение. Строителството е дейността с която най-ярко
демонстрираме цивилизационното си присъствие. Тя е дейността с която най-много
експериментираме, но и дейността, чиито неуспели експерименти или морално
остаряли такива, създават най-големия по обем отпадъчен материал.
Така че, ако ще трябва нещо да се променя, то да почнем от
там.
Надявам се тук да отворя една по-дълга тема за алтернативните
технологии и практики в строителството. Но нека да не ги наричме с тази гръмка
дума “алтернативни“, в крайна сметка повечето
от тях са добре забравени стари и оптимизирани.
To be
continued…
Поздравления за блога, сигурен съм, че ще има много интересни статии и мнения.
ОтговорИзтриванеМного хубава статия, но бих казал малко крайна и веднага обяснявам защо. Хората освен всички изброени странности имат и още няколко, например да абсолютизират нещата и да отиват от едната крайност в другата. Пример - преди няколко десетилетия хората не се интересуваха от природата, освен от това как да я използват, без размисъл за последствията. Тогава тезата беше, че човешкото влияние на околната среда е пренебрежимо. Сега отваме в другата крайност - от всички страни звучи екологичната истерия как утре земята ще спре... Както в повечето различни мнения, така и в тези двете има истина, но също така не са и напълно верни. Неоспоримо е, че хората имат влияние върху природата, спорен е според мен единствено мащабът на това влияние. Реално погледнато човекът малко незаслужено смята, че е създал „най големите неща” , че оказва „ най-голямо влияние”, че може да направи „каквото си иска” и да подчини природата – и тук е голямата му заблуда. Малко факти - природата е създала най – големите структури и образувания на нашата планета, тя определя пейзажа и може да го променя с огромна скорост, да се сравняват творенията на човека с тези на природата е смехотворно, просто мащабите са несъпоставими. И тъй като става дума за неживата природа, малко примери и от живата - Общата площ на кораловите рифове в света превишава 27 млн. км², не е нужен коментар на тази цифра. В световен мащаб са известни около 14000 вида мравки. Разпространени са по целия свят с изключение на Антарктида и някои отдалечени острови като образуват 15—25% от биомасата на всички сухоземни животни. За влиянието което оказват върху околната среда дори не може да се придобие представа. Мога да изброявам още много видове животни и природни феномени, пред които влиянието на човека изглежда по-малко от незначително. Друг факт – ако хората изчезнат на Планетата ще й са нужни само около 1000 години за да възвърне първоначалния си вид, на едно от най- устойчивите неща създадени от човека – пластмасата, са й нужни около 200 до 500 години за да се разгради. И малко оптимизъм – производството на биопластмаса става повсеместно. Хората са част от природата и като такава трябва да считаме за напълно нормално тяхното поведение, има много примери за създания които са на върха на хранителната верига, техния брои се регулира само от собствения им вид и наличието на ресурси.
Същото нещо важи и за хората, разликата е, че благодарение на развития си разум те успяват да отложат естествения подбор и затова техния брой непрекъснато се увеличава, но това не може да продължава вечно и природата си има механизми с които ще поправи тази грешка. Преди хората е имало толкова много видове, които са господствали на планетата и то в продължение на милиони години, да не говорим, че има все още живи техни представители. Тези видове са били заличени и след тях са се появили нови, които пак са били заличени и така нататък. Благодарение на това , че досега ни се е разминавало и увлечени от собствения си нарцисизъм ние вярваме, че контролираме нещата и всичко започва и свършва с нас. Залитането в крайности винаги вреди – както пълното неглижиране на екологичните проблеми доведе до големи катастрофи, така и пълното отричане на техниката и желанието всичко да е „еко” – сега и без отлагане, води до други проблеми. Навлизането на биодизела се оказа че води със себе си много повече екологични проблеми от колкото решава. Аз мечтая за екологичен живот сред природата на една чиста и красива планета, и вярвам, че това е възможно, но трябва да сме реалисти, че това няма да се случи скоро. Вярвам също, че пътя към този живот ще бъде проправен от новите технологии. Ние толкова сме свикнали с комфорта на технологиите около нас, че сме забравили какво е без тях, а без тях няма да е много весело. Истината както при повечето неща е в баланса и в златната среда. Относно старите-нови техники и практики в строителството определено имаме какво да се поучим от миналото. Все още съществуват сгради, които дори със съвременните технологии не могат да бъдат повторени. Също така има доста природни материали, чиито показатели човека все още не може да достигне. В момента се сещам за къщата на село, която е на 100 години и не беше мръднала, а освен всичко друго и имаше превъзходни показатели като задържане на топлина и изолация. Ще има продължение... :)
ОтговорИзтриване