След края на измислената строителна тупордия в нашата държавица ( така нареченият строителен бум) се събудихме всички с нови апартаменти, нови съседи, нови дългове към банките и нови течове в покрива.
Ерата на строителството освен , че не успя да реши социално- битовите ни проблеми по стария модел на петилетката, и то смятам да отбележа, че такива проблеми за решаване тъй или иначе нямаше, или те бяха от всяко друго , но не и от жилищно естество, ( кажете ми, какво се построи, за да се повиши качеството на средата в която живеем, например?) освен това, значи, успя да ни създаде само безкрайно много нови главоболия. Като започнем от най- главното: пренаселването на столицата с устроени врата до врата ( балкон в балкон) хора, които принадлежат към свободните хоризонти в провинцията много повече, отколкото към неконкурентната градска среда, в която са се захвърлили да си търсят късмета.
И така на първо място сътворихме си един гигантски дисбаланс от демографско- икономическо естество, който почна да ни накланя застрашително към потъване. От друга страна, за да балансираме с тежестите реализирахме една Велика Бетонна Българска Стена от север та до юг на Черноморието. Гениaлната идея беше да развием топ туризма, но тя освен че ни отдели завинаги от морето ни докара куп скандинавски главоболия , изтрезвителни и понятия като „балконинг“.
А и не на последно , да центрираме в територията народна и да не остане някой курорт и неговите предприемчиви обиталели разочаровани, успяхме да изорем последните запазени автентични къщи в Банско, Смолян и сие и да поналеем бетонец по пистите. Последното нямаше да е чак толкова лошо, особенно за тълпите почитатели на ски спорта и на „народните“ цени, ако планината не започна периодично да затрупва всяка пролет петзвездните хотели – нашата гордост- с речни насипи и кал и с скандала с Натура 2000 не ни докара нови главоболия с Евросъюза.
И така след уталожване на строителните пушъци и дърпане на чертата, много хора разбира се почнаха да си задават въпроса, за чий * трябваше да се случи това и разбира се да се оглеждат и да се сочат с пръст кой за какво бил виновен.
Разбира се строителството беше и е по цял свят един от най- удобните начини за препиране на пари. ОК така се случи и при нас, няма да изпадаме в подробности. Но защо при положение, че се построи толкова нещо с тия свободни капитали се построи ТОЧНО ТОВА. Това ли беше най- доброто което бум-поколението успя да измисли и осъществи. Това ли бяха хвъркатите идеи и компетентност на съвременния български архитект?
Това че някой ми се оправдава, че зарад парата и благото на семейството си е бил принуден да маже пeмбени мазилки и да кичи балкончета с балюстради ни най- малко не мож ме трогна.
Всъщност за да не се увличам искам да кажа , че целта ми тук от началото не беше да хуля този и ози кой какво направил и не направил. За целта си има други сайтове, които редовно следят и критикуват и аз ги поддържам с две ръце. Но драмата е , не че ясно виждаме всички кое как не се прави. Ясно. Как се прави обаче, това е въпросът, който ме тормози, че никой не го тормози...
И понеже често разсъждавам над този въпрос, реших да споделям някои изводи тук. Надявам се тези теми да са градивни и инспиративни много повече отколкото укорителни и демотивиращи, както и любопитни не само за колегията.
Съществува една такава голяма неизвестна за предмета на дейността на архитекта. Някои разбира се ще се огледат наоколо след уталожване на пушъците и ще вдигнат рамене и ще кажат, че от тях няма полза или тя е толкова, колкото да помогнат да се узакони барачката до гаража в двора. Други със страхопочитание гледат на нас, като на някакви свръх технолози, боравещи с ракетна техника софтуери, други виждат в нас абстрактни артисти, реещи се из небесата на теориите и прочие. Всичко това може донякъде и да е вярно. Ние архитектите наистина сме артистични свръхтехнологични узаконители на барачки, но това съвсем не е това, което се нарича правене на архитектура. Иска ми се да повдигна завесата на тази мистерия, така че да хвърля светли а върху това „как се прави“. Макар, че за мен по- голямата, грандиозната „конспирация“, стояща зад дейноста на архитекта, е не „как?“, а „ЗАЩО АДЖЕБА Е НЕОБХОДИМО?“.
И така, ако успея да предизвикам интерс и да намеря някакъв си начин да обесня що е то архитектура и има ли почва тя у нас, мисля, че ще постигна сближаването между две основни фигури на сцената а именно: архитектът и неговият клиент. И понеже мисля че това е една от най важните сглобгки в изграждането на условията за създаване на истинската и добрата архитектура, то пожелайте ми успех.
Няма коментари:
Публикуване на коментар