На сила хубост не става

Всеки редовен човек, с по-голям или по-малък кредит в банката, си е мечтал поне веднъж в живота, с поглед зареян в тавана, как ще изглежда къщата мечта, която ще си построи някой си ден Х. Какви покривчета ще има, какви мазилки в банята, какви дървени капаци на прозорците ще и тури, та дори и смели мисли за цвета на покривките в трапезарията- резида (напоследък по списанията за интериор са много модерни)... такива ми ти работи. Идилия.

И един ден работата опира до решение – да наистина ще си строим къща, но тогава опира и до архитекта- някакъв чужд човек, който се намесва в живота ни и се опитва да го, хм... проумее.

И тук сценария на драмата може да се равие в два доказали се варианта:

Вариант 1. Архитектът прави на пух и прах вашите мечти и се опитва, да ви убеди, че дървените капаци са старомодни и е по- добре да живеете в стъклена кутия с видим бетон на тавана и екстравагантни дизайнерски бели мебели, които се цапат при всяко сядане върху тях.

Вариант 2. Архитектът казва „ да, да...“ на всичко което поискате и „ незнам “ на всичко, което попитате и в крайна сметка реализирате и узаконявате 3 проекта, строите половин и на следващата годна почвате да го преустройвате.

Поставя ли се на мястото на клиента и на мястото на архитекта  ми става ясно , че всеки от тях си има гледната точка  да изисква редица неща.

Аз като клиент и обитател на моята си къща имам право да решавам искам ли или не искам дървените капаци за които съм си мечтал. И ако искам къща на село със зидани дувари и кирпич, никой не бива да ме убеждава да живея в стъклен дом. От друга страна като архитект понякога не мога да проумея, как някои хора могат да се увличат по неща, които първо са неудобни, после скъпи и трето безкрайно неестетични. (Само да спомена , че в случая не става въпрос за дървените капаци. Дървените капаци са си съвесм ОК.)

Явно не винаги има съвместимост на идеите. Подходим ли с неразбирателство от началото е ясно , че накрая ще реализираме нещо напук или с много компромиси и никой няма да заспи с  чуство на удовлетвореност.

Къде тук има място за един Вариант 3?

Да започнем от начало.

Аз съм инвеститор и ще строя. Има задължителни неща, които трябва да направя преди да тръгна да търся някой да проектира мечтите ми. Това са няколко важни въпроса, на които трябва да си отговоря в началото и които ще ми облекчат живота, както и живота на архитекта, както и жвота на внуците, вероятно, защото да строиш къща е решение с последствия за години и поколения напред.  Хубаво е да се замислим над това.

Първо трябва да си определя бюджет. Второ трябва да определя заданието на проекта.

Тази, като че ли извънземна дума „задание“ включва  най-общо описание на какво ще строя. Ама не как си го представям в резида и дърво, а за какво ще ми трябва . Демек какъв проблем трябва да си реша, построявайки го. Строителството на къща е далеч от самоцел, макар че има доказателства и за обратното.

Какво ще строя: къща за себе си или  къща за децата (колко деца, колко големи), или за компанията (коя компания? моята или на жената или двете заедно). Къде ще я строя: в палнината на село, в града,  на морето. Вярвайте ми, колкото повече информация обработите толкова по-добре . Всичко има значение. Пакетирайте всички тези мисли и отидете да си намерите архитект, който да ви помогне. Намерите ли архитект се гответе да преживеете една дълга връзка.

Връзката архитект– клиент е безкрайно задължаваща и емоционално натоварена, особенно щом става въпрос за личното ви пространство– къщата. Знам от личен опит, че обикновенно лисва достатъчно диалог, в сучаи, в които клиентът си мисли: наемам си архитект, обяснявам за дървените капаци и останалото е негова работа (да чете мисли например). Моята работа е тази да се правя на този, който дава парите и да пришпорвам процеса. За жалост после излиза друго и почвате да перустройвате на втората година.

Щом ще си строите къща за себе си, драги клиенти, ще се наложи да се доверите на тоз човек- архитекта и да го допуснете в личния си живот, много повече отколкото сте си предстявли. Колкото повече информация за вас и за всичко, което ви вълнува има в наличност, толкова по- верятно е да се вземат правилните решения за куп неща. Приемете го като ваше задължение и няма да съжалявате.

В крайна сметка, това което всички някак си НЕ разбират, е че архитектурата не е естетиката на комбинацията на цветовете на покривките и килима, а начин да се решават проблеми. Устройството на бита е генералният проблем на живота ни и за това е безкрайно деликатно, когато трябва да го поверим на някой друг.

Архитектурата е деликатно нещо, дами и господа.

Помислете си само, този човек, който проектира вашата къща до голяма степен влияе  на това, как ще живеете в нея от тук нататък. Как ще готвите, посрещате гостите си, отглеждате децата си, ако щете. Добре е да помислите за това преди да решите как да инсценирате взаимоотношенията с него и изобщо, кой да бъде той.

Разликата между много добрият архитект и безкрайно добрият архитект на къщата ви е тази , че освен всичките си качества и компетентности, които трябва да притежава,  това е този на който му пука за вас. 

Сега към архитекта:

Сигурно най- трудното нещо на света е да кажеш „не“. И то да кажеш „не“ на хонорара.

Мили колеги, архитектурата е принципна професия. Като такава е просъществувала във времето- като рефлекс, но и като регулатор.  Когато нечия безумна идея не е по силите на вашите естетични и функционални рецептори, възпротивете се на тая работа, аргументирайте се и ще имате шанс да промените нещо към по-добро повече,  от колкото,  ако веднага се съгласите под страх, че други 3 ма архитекта ви дебнат, как ще изпуснете хонорара.

Въпреки всичко съм на мнение, че нещо, колкото и да не ви е по вкуса, може да се превърне във вдъхновение. Дори да се отнася за балюстрадни парапетчета от непривично естество. Добрият архитект трябва има търпение в повече и да приема предизвикателства от подобен характер, стига да може да ги овладее и превърне в нещо стойностно. Когато сте честни с клиента си и той е разумен човек, можете да стигнете до диалог, който да постигне нещо, ако не друго то поне уважение. Ако не- диалог няма , но има има желание за изява на кича и на комплекси от всякакво естество на всяка цена, то бягайте на далеко. Има опасност да проектирате и реализирате хонорар за няколко месеца луксозен живот, но някъде ще стърчи ваше творение, което може да ви надживее и да достигне до поколенията и след вас. Избирайте значи.

Животът е кратък, изкуството– вечно.