Къща от слама

Говорейки за първичните материали няма как да не споменем  и един материал , който преживява вторичен разцвет в сферата на екологичното и нискобюджетното строителство.

Става въпрос за строителство със сламени бали.

Много хора скептично ме уверяват, че строителството с бали не е традиционна практика и затова ме му хващат вяра.

Вярно е, че механизираното пресоване на слама се въвежда чак към края на 20 век, а много след това започва използването на сламата в този формат като строителен материал. Така, че не можем да говорим за традиции в технологията.

Но пък можем да говорим за традиции в използването на материала.

Ето примери за това:

В днешно време, форматирането на сламата в блокчета с еднакви размери прави работата с нея оптимална.

Размерът им варира, но обикновено са 50х50х100см. Дебелината на една такава стена до голяма степен определя и добрите изолационни показатели.

Приблизително коеф. на топлопроводимост е около  λ= 0,08 (W/m.K), като той зависи от посоката на стеблата.

При дебелина от 50 см това се равнява на U=0,16 (W/m2k)*

*Нормативът е U=0,35 (W/m2k) външни стени, U=0,28 (W/m2k) обитаеми покриви

За сравнение можем да споменем, че каменната вата е с  λ= 0,04(W/m.K)

Друго притеснение е , че сламата е горим материал. Сламата е част от пълнежа на стените и винаги е покрита от слой глина или друго покритие, което я пердпазва от неблагоприятни климатични условия. В този смисъл достъпът на кислород, необходим за нейното изгаряне е ограничен. Изледвания на  стена от сламени бали покрита с глинена мазилка, класифицират 
този сегмент с пожароустойчисвост клас B (трудногорими продукти с много ограничен принос за неконтролирано горене)

Сламата от ръж практически е без хранителни качества и затова не е интересна за гризачите. Препоръчително е балите да се прегледат за остатъчни материали от плевели или семена, които в последствие могат да създат проблеми.

Балите като конструкция.

Балите могат да изграждат директно носещата конструкция. От гледна точка на бюджета това е най-евтиният метод за строителство, но той има и своите недостатъци, особено когато се касае за строителство в сеизмично активни райони.  Тъй като конструкцията се крепи основно на сламата за нея трябва да се отделят много грижи. Предпазването и от повреда и мокрене по време на строителния процес е много важно. Недостатъците са също, че отворите в стените могат да имат ограничени размери. Крайната визия е подходяща за проекти с органични форми, тъй като точността на геометрията трудно може да се контролира.

Балите като пълнеж.

Друг е случаят когато имаме носеща  дървена  конструкция, където балите се явяват пълнеж и не участват пряко в носимоспособността на стените.

Тук има също разновидностти. Подобно на техниката за трамбоване на земя, сламата, не форматирана на бали може да се уплътява между предварително изградена решетка от летви, които след това се поквиват с довършителни слоеве. Това дава и възможност вътрешни стени, които нямат нужда от изолационни качаства да бъдат по-тънки.

В друг случай се използва отново носеща конструкция но останалото се изгражда от бали. В този случай се изисква предварителено в проекта да са заложени размери , кратни на размерите на балите.

Пресовани бали.

Заради куп добри изолационни характеристики и факта, че матерала е ефтин и биоразградим оптимизацията на строителството започва да навлиза във фабричното производство на  готови елементи. 

Това може да са стуктурни панели, може да са само изолационни покрития, от пресовата слама.

Ето няколко съвремени примера за строителство със слама.

Straw Theatre by Salto Architects

Straw Bale Home in Sonoma County

Kengo Kuma, Japan

BaleHaus@Bath

BaleHaus@Bath

 

genius loci *

Пред проектните проучвания са свързани с доста анализи на мястото.

Обикновенно от скицата издадена от общината и геодезичната снимка разполагаме с точните му размери ширина, дълбочина, денивелация, изобщо куп количествени характеристики.

Но дали данните за тези параметри са достатъчни, за да направим оптмалният проект за дадено място и какво всъщност означава това? Дали означава само да наместим нашата сграда в рамките на КИНТ-а, плътността на застрояване и котата на корниза, които са ни зададени?

Какво се крие зад понятието “място”?

По какъв начин архитектурата се обвързва, адаптира или интервенира в контекста на мястото в което е разположена.

Мястото е локация.

Мястото има своите конкретни геометрични данни, разположение и форма, граници и достъп, по които да може да бъде намерено, когато се ориентираме в картата.

Но мястото не е единствено картографско понятие, то е и местност. То е обвързано и зависимо от околността.

Когато описваме дадено място обикновенно описваме нещата които то съдържа или които го заобикалят:  ландшафт, сгради, фасади, материали, цветове, гледки.­

Всичко, което създавме на нашето място ще има отношение и ще оказва влияние и ще се влияе от нещата които го заобикалят.

Мястото не е статично.

Неговите физически характеристики се променят в зависимост от тектониката, смяната на годишните времена и смяната на деня и ноща, намесата на хората. Изсичането или залесяването на една гора, пресъхването на поток, свличане на земни маси или покачване на подпочвените води, всичко това променя облика на мястото.

Неговите стойностни характеристики се определят от демогафски, културни и политически феномени. Обезлюдяване на районите, занижени икономически показатели и други негативни влияния намаляват стойността и значимостта на дадено място, а примерно строителството на инфраструктура или откриването на нови туристически маршрути дават възможност за по-добра реализация на мястото.

Мястото има своето предназначение за ползвателите.

Жилищно място, туристическо място, земеделско, място на преминаване на миграционни потоци на различни животински видове и пр. Понякога функциите, които сме замислили да осъществим са съвместими, понякога след анализи на ситуацията се оказва, че не са.

Мястото има свой собствен живот. То може да притежава статични, но и променливи функции и да бъде арена на различни урбанистични сценарии. Например един площад може да бъде всяка сряда пазар, всеки месец циркова площадка, всяка зима ледена парзалка и пр.

Мястото има символика.

То е нечие родно място или място на исторически събития, духовно място, културно място.

Чрез архитектурата показваме отношение към дадена тема или събитие свързани с това място. Интерпретирайки символите на дадено място, ние ставаме  и проводник на послания.

Мястото има характер. Може да бъде уютно, страшно, приветливо и в крайна сметка е субективно възприемчиво.

То носи атмосфера, която не може да се измери с количествени, а с качествени показатели, които са отделни за всеки, който го наблюдава и изживява. Всеки от нас в зависимост от мирогледа и настроението си възприема  дадено място.

И обратно всеки в зависимост от даденото място може да промени настроението си. А може би и мирогледа.  

*genius loci (лат. духът на мястото)

Първични материали

Една трета от населението на земята живее в къщи от........

кирпич. 

Този благодатен материал влиза в широка употреба още през древността в Египет, Месопотамия и долината на Инд.

Днес  това е история. Ще се опитам да я разкажа отново с помоща на няколко примера от съвремието.

Но първо- какво е кирпича?

Това е смес от глина , пясък, тор и слама. Познат ни е още от къщите на село, където обикновенно в съчетание с плета служи за пълнеж между дървената конструкция на стените,  или под формата на кирпичени тухли, печени на слънце изгражда цели стени и зидове. По други географски ширини са разпространени и форми като трамбоване, навиване и всякакви други, изобщо богата палитра от техники и приложения – подове, носещи и неносещи конструкции, тавани, сухо строителство мазилки. Изобщо въображение да имаш!

Главната особеност на този материал се състои в това, че той е суров. Единствената трансформация, която претърпява е да заеме формата която му се придава в зависимост от техниката. Тоест  производство му се нуждае от минимално количество енергия, както и от минимални  транспортни разходи, тъй като компонентите му са в наличност и в неограничени количества практически навсякъде. Освен това за любителите на рециклирането -  разгражда се на 100%, но по-важното е, че е безвреден, не е канцерогенен, притежава добри изолационни качества и чрез дифузионните си свойства поддържа ествествения климат и влажност в помещенията.

Кирпича е ниско бюджетно решение, и работата с него не изисква специална квалификация.

Това което най-много ме изуми в началото на моето проучване е , какви са въможностите на този материал като конструкция и като визия. За да онагледя ето следните примери от традиционата архитектура:

Това са извадки от архитектурата в Азия, Европа, Африка и Латинска Америка. Оказва се, че с много малки изключения кирпичът е разпространен навсякъде по света.

След индустриализацията на развитите страни, кирпиченото строителство се превръща в отживелица,  дори в символ на немотията.

В  бившите колонии  тази традиция започва да изчезва  под  необуздания внос на западните архитектурни форми и технологии.  

Чак през последните години като че ли вълната от еко последователи започна да обръща внимание отново на този първичен материал- кирпича.

Дали това се превръща в тренд  и ненужно маниерничене или наистина материалът доказва свойствата си?

Случайно имах честа да се зпозная с един от най- дейните привърженици на строителството с кирпич – австрийският скулптор Мартин Раух и да проследя неговата лична мотивация за използването на този материал.

Мартин Раух използва в строителството си една техника, чиято визия най- добре илюстрира естеството на материала. Именно затова оставя материала видим, без да го декорира допълнително, а повърхността му необработена. Техниката се нарича  трамбоване и най общо се се извъшва като в кофражи се насипва по 15 см маса, която се притиска и уплътнява с утъпкване. След като влажността намалее, земната маса стяга от само себе си. Протичащите дифузионни процеси водят до една естествена минерализация в повърхностните слоеве, която предпазва материала от външните влияния и водата.



Звучи просто, но пък е безкрайно ефектно.

Получените резултати  сякаш разказват иторията на земята от която са създадени. Детайла е естествено вграден още по време на строителният процес.

В самото начало той се специализира в изработката само на отделни елементи  с декоративна цел,преградни стени, обекти от интериора, камини.

По- късно започва да строи цели носещи корпуси от кирпич, какъвто е примерно проектът за параклис в Берлин.

На скоро си говорихме за това как строителството е акт на отнемане на част от природната среда и заменянето и с нещо друго. Говорехме си за вземането и даването.
В случая с кирпича се получава, че не го отнемаш, не го премахваш, за да сложиш нещо, което си внесъл от съседната държава например , а само го трансформираш.

Кирпичените къщи, изградени от същата земя, върху която стоят,  се явяват нещо
като интегрална част и заедно с това  продукт на местонахождението си.

Може би работата с кирпич наистина олицетворява  минималното съпротивление срещу природата.

Кирпичената ера се завръща по свой си начин без това непременно да е израз на носталгия от отминалите времена. Необходимостта от подобряване на средата, в която живеем, провокира размисли относно ползите от прилагането на естествените материали. А един от най- естествените, неизчерпаемите, възобновяемите и здравословните безспорно е кирпичът.

Източници:
http://www.lehmtonerde.at/de/
http://www.erden.at/